Енциклопения на българския език

утвърдителен

[utvɐrˈditɛlɛn]

утвърдителен значение:

1. (общо) Който съдържа потвърждение или съгласие; положителен.
Ударение
утвърдѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-твър-ди-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
утвърдителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утвърдителен

(общо)
  • Получихме утвърдителен отговор на молбата.
  • Той кимна с глава в утвърдителен знак.

Синоними на утвърдителен

Антоними на утвърдителен

Как се пише утвърдителен

Думата започва с представка у- (засилващо значение), а не о-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:твърд
Произлиза от глагола 'утвърдя' (правя нещо твърдо, сигурно), с корен 'твърд'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • утвърдителен отговор
  • утвърдително изречение