съгласителен

[sɐɡɫɐˈsitɛlɛn]

съгласителен значение:

1. (Обща употреба) Който изразява съгласие, одобрение или потвърждение.

2. (Право) Който е насочен към постигане на спогодба или уеднаквяване на позиции (напр. процедура).

Ударение: съгласѝтелен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: съ-гла-си-те-лен
Род: мъжки
Мн. число: съгласителни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съгласителен

(Обща употреба)

Директорът кимна с глава и даде своя съгласителен отговор.
Получихме съгласително писмо от партньорите.

(Право)

Парламентът стартира съгласителна процедура между двете комисии.
Съдът насрочи заседание за провеждане на съгласително производство.

Синоними на съгласителен

одобрителен, утвърдителен, положителен, помирителен, спогодителен

Антоними на съгласителен

отрицателен, отхвърлящ

Как се пише съгласителен

Грешни изписвания: съгласитилен, сагласителен, съглъсителен, съгласйтелен

Думата се изписва с е в суфикса -телен. Проверката се прави чрез формата за мн.ч. – съгласителни, където гласната не изпада.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:съгласие

Произлиза от съществителното име 'съгласие' с добавяне на суфикса '-телен', характерен за прилагателни, означаващи способност или предназначение за извършване на действие.

Употреба

Чести словосъчетания:

съгласителна процедура
съгласителен протокол
съгласително писмо

съгласителен