усилвател
[usiɫˈvatɛɫ]
усилвател значение:
1. (техника/електроника) Устройство, което увеличава мощността, напрежението или тока на входящ сигнал, използвайки енергия от външен източник.
2. (химия/фотография) Вещество, което засилва действието на друг химикал или процес.
- Ударение
- усилва̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-сил-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- усилватели
Примери за използване на усилвател
(техника/електроника)
- Китаристът включи китарата си в мощен усилвател.
- Сигналът от антената минава през антенен усилвател.
(химия/фотография)
- Добавянето на усилвател към реактива ускори процеса.
- Използвахме усилвател на вкуса в рецептата.
Синоними на усилвател
Антоними на усилвател
Как се пише усилвател
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:усилвам
От глагола *усилвам* и суфикса за деятел/инструмент *-тел* (калка на немското *Verstärker* или руското *усилитель*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нискочестотен усилвател
- операционен усилвател
- лампов усилвател