Енциклопения на българския език

урод

[ˈurɔt]

урод значение:

1. (биология / медицина (остаряло)) Същество (човек или животно) с родени тежки физически дефекти или аномалии в развитието.
2. (преносно / обидно) Човек с изключително отблъскваща външност.
3. (преносно) Човек с морални дефекти; жесток, бездушен човек.
Ударение
у̀род
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-род
Род
мъжки
Мн. число
уроди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на урод

(биология / медицина (остаряло))
  • В старите панаири често са показвали двуглави животни и други природни уроди.
(преносно / обидно)
  • Гримът ѝ беше толкова размазан, че приличаше на урод.
(преносно)
  • Само пълен морален урод може да изостави децата си.

Антоними на урод

Как се пише урод

Грешни изписвания: урот, ород, уруд

Думата завършва на звучна съгласна д. Проверката се прави с формата за множествено число: уроди, където звукът се чува ясно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѹродъ
Славянски произход. Префикс 'у-' (с отрицателно/лишително значение или 'извън') + корен 'род'. Първоначално значение: 'човек с недъг', 'глупак' (срв. полски 'uroda' - красота, което показва семантично раздалечаване в славянските езици).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морален урод
  • природен урод
урод : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник