Енциклопения на българския език

упорито

[upoˈrito]

упорито значение:

1. (пряко) С проява на твърдост, настойчивост и непоколебимост в преследването на цел.
2. (негативно) С проява на инат, безсмислена съпротива.
Ударение
упори́то
Част на речта
наречие
Сричкоделение
у-по-ри-то
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на упорито

(пряко)
  • Той работеше упорито върху новия си проект.
  • Упорито преследваше мечтите си въпреки трудностите.
(негативно)
  • Детето упорито отказваше да си изяде супата.
  • Тя упорито мълчеше по време на разпита.

Как се пише упорито

Грешни изписвания: опорито, упурито, упорйто, упориту

Започва с 'у' (представка). Пише се с 'и' в корена (упорит).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:упорит
От прилагателното 'упорит', произлизащо от глагола 'упорствам' или корена 'пор' (напирам) с подсилваща представка 'у-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • упорито мълчание
  • работя упорито
  • упорито твърдя