Енциклопения на българския език

настойчиво

[nastojt͡ʃivo]

настойчиво значение:

1. (пряко) По начин, който изразява упоритост, твърдост и непреклонност в исканията или действията.
Ударение
насто̀йчиво
Част на речта
наречие
Сричкоделение
на-стой-чи-во
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на настойчиво

(пряко)
  • Тя го погледна настойчиво в очите.
  • Звънецът звънеше настойчиво и продължително.

Синоними на настойчиво

Антоними на настойчиво

Как се пише настойчиво

Пише се с 'й' (и кратко), тъй като следва съгласна (ч). Окончанието е '-о', характерно за наречия, образувани от прилагателни в среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:настойчив
Произлиза от прилагателното 'настойчив', което е свързано с глагола 'настоявам' (стоя твърдо на своето).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • моля настойчиво
  • гледам настойчиво
  • повтарям настойчиво