Енциклопения на българския език

умислен

[uˈmislɛn]

умислен значение:

1. (пряко) Който е потънал в дълбок размисъл; замислен, съсредоточен върху вътрешните си преживявания.
2. (преносно) Който изразява замисленост или тъга (за лице, поглед, поза).
Ударение
уми'слен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-мис-лен
Род
мъжки
Мн. число
умислени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умислен

(пряко)
  • Той вървеше бавно, умислен и мълчалив.
  • Умисленият поглед на професора издаваше сложността на проблема.
(преносно)
  • Тя имаше умислено изражение на лицето.

Антоними на умислен

Как се пише умислен

Грешни изписвания: омислен, умйслен
Думата започва с у, тъй като произлиза от 'ум'. Пише се с едно н в м.р. ед.ч., но с двойно нн при членуване в м.р. (умисления, умисленият).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ум
Образувано от корена 'ум' + наставка, преминало през глаголна форма (мисля/умислям се). Означава човек, който е потънал в мислите си.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • умислен вид
  • умислен поглед
  • стоя умислен