Енциклопения на българския език

умилостивяване

[umilostiˈvjanɛ]

умилостивяване значение:

1. (пряко) Действие за премахване на нечий гняв или строгост; подбуждане към милост и снизхождение.
Ударение
умилостивя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ми-лос-ти-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
умилостивявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на умилостивяване

(пряко)
  • Древните ритуали често са служели за умилостивяване на боговете.
  • Той направи всичко възможно за умилостивяване на разсърдения си началник.

Синоними на умилостивяване

Антоними на умилостивяване

Как се пише умилостивяване

Правилно е да се пише с начално у- (представка за постигане на резултат), а не с о-. В корена се пише иилост).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:милость
От глагола 'умилостивя', който е производен на съществителното 'милост'. Коренът е общославянски *milъ (мил, драг).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • умилостивяване на боговете
  • умилостивяване на съдбата
умилостивяване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник