Енциклопения на българския език

трогателно

[troˈɡa.tɛl.no]

трогателно значение:

1. (пряко) По начин, който предизвиква силни, нежни чувства, умиление или съчувствие (като наречие).
2. (като качество) Нещо, което е изпълнено с чувство и предизвиква емоционална реакция (среден род на прилагателното 'трогателен').
Ударение
трога̀телно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
тро-га-тел-но
Род
среден
Мн. число
трогателни (за прил.)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на трогателно

(пряко)
  • Тя говореше толкова трогателно за децата си, че всички се разплакаха.
  • Детето се грижеше трогателно за болното куче.
(като качество)
  • Беше трогателно да ги видим заедно след толкова години.
  • Трогателно писмо.

Антоними на трогателно

Как се пише трогателно

Пише се с 'о' в края (наречие/среден род).

Етимология

Произход:Руски/Църковнославянски
Оригинална дума:трогать
От глагола 'трогвам' (влияя на чувствата), който има корени в църковнославянската лексика (срв. руски 'трогательный').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • трогателно прощаване
  • звучи трогателно
трогателно : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник