Енциклопения на българския език

уместност

[uˈmɛstnost]

уместност значение:

1. (Общо) Качество на това, което е подходящо за даден случай, обстановка или момент; съответствие с обстоятелствата.
Ударение
умѐстност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-мест-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уместност

(Общо)
  • Комисията обсъди уместността на предложените мерки спрямо кризата.

Антоними на уместност

Как се пише уместност

Грешни изписвания: умесност, оместност, уместнуст
Пише се с 'т' в групата съгласни 'стн' (уместност), тъй като проверката е 'уместен' (а не 'умесен').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:място
Производна на прилагателното 'уместен', което идва от 'у' (на, при) + 'място' – т.е. 'което е на мястото си'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съмнения за уместност
  • политическа уместност