Енциклопения на българския език

адекватност

[ɐdɛkˈvatnost]

адекватност значение:

1. (общо) Качеството на нещо или някого да съответства напълно на определени условия, изисквания или на действителността; съразмерност, пригодност.
Ударение
адеква̀тност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
а-дек-ват-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на адекватност

(общо)
  • Комисията оцени високо адекватността на предложените мерки.
  • Имаше съмнения относно неговата психическа адекватност в кризисни ситуации.

Антоними на адекватност

Как се пише адекватност

Думата завършва на наставката '-ост', присъща за съществителни от женски род.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:adaequatus
Чрез западноевропейските езици (френски adéquation, немски Adäquatheit), от латинското 'adaequatus' (изравнен, равен), причастие на 'adaequare' (правя равен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • социална адекватност
  • професионална адекватност
  • проверка за адекватност