улуча
[uˈlut͡ʃɐ]
улуча значение:
1. (пряко) Попадна в целта при хвърляне или стрелба; ударя точно набелязаното място.
2. (преносно) Налучкам, позная вярно нещо (отговор, посока, число).
3. (разговорно) Намеря някого на определено място в определено време.
- Ударение
- улуч̀а
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- у-лу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- улучвам
Примери за използване на улуча
(пряко)
- Успя да улучи мишената от първия път.
- Хвърли камъка, но не улучи прозореца.
(преносно)
- Улучи верния отговор без да знае материята.
- Улучи момента да поиска повишение.
(разговорно)
- Дано те улуча вкъщи довечера.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лъка / лък
Свързва се етимологично с 'лък' (стрелба с лък) или диалектното 'лъка' (цел). Първоначалното значение е 'поразявам цел при стрелба'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- улуча десятката
- улуча момента
- улуча верния път
Фразеологизми:
- улуча в десятката
- сляпото окато прави (рядко)