Енциклопения на българския език

позная

[poˈznajɐ]

позная значение:

1. (общо) Установявам самоличността на някого или същността на нещо по външни белези или запазени спомени.
2. (преносно) Предвиждам вярно, отгатвам нещо (напр. число, резултат, загадка).
3. (библейско/архаично) Опознавам в дълбочина; имам интимна връзка.
Ударение
позна̀я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
поз-на-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
позная се
Видова двойка
познавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на позная

(общо)
  • Едва го позная с тази нова прическа.
  • Кучето веднага позна стопанина си по миризмата.
(преносно)
  • Успя да познае печелившите числа от тотото.
  • Познах какво си намислил още преди да го кажеш.
(библейско/архаично)
  • И Адам позна жена си Ева, и тя зачека.

Антоними на позная

Как се пише позная

Грешни изписвания: познаят, пузная, познъя
Глаголът е от I спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е 'я' (позная), а в 3 л. мн.ч. е 'ят' (познаят).

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*znati
Образувано от представка 'по-' и корен 'зная', който произлиза от праславянското *znati. Коренът е с индоевропейски произход (*gno-), сроден с гръцкото γιγνώσκω, латинското cognoscere и английското know.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • позная резултата
  • позная по гласа
  • позная от пръв поглед
Фразеологизми:
  • ще те позная
  • да не те познаят