Енциклопения на българския език

укрепеност

[ukrɛˈpɛnost]

укрепеност значение:

1. (военно дело) Състояние на място, позиция или обект, който е снабден с отбранителни съоръжения и е подготвен за защита срещу нападение.
2. (преносно) Свойство на нещо да бъде стабилно, трайно и неподатливо на външни влияния; утвърденост.
Ударение
укрепѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-кре-пе-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на укрепеност

(военно дело)
  • Високата степен на укрепеност на крепостта я прави почти непревземаема за средновековната артилерия.
  • Разузнаването докладва за сериозна укрепеност на бреговата ивица.
(преносно)
  • Инвеститорите търсят финансова укрепеност на пазара преди да предприемат действия.

Как се пише укрепеност

Думата се пише с 'у' в началото (представка у-) и завършва на наставката '-ост', която винаги се пише със 'с' и 'т'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:крѣпъ
Произлиза от старобългарския корен 'крѣпъ' (силен, здрав), преминал през глагола 'укрепя' + суфикса за абстрактни съществителни '-ост'. Думата отразява резултата от действието по укрепване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • инженерна укрепеност
  • степен на укрепеност
укрепеност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник