Енциклопения на българския език

удушаване

[uduˈʃavɐnɛ]

удушаване значение:

1. (криминалистика/медицина) Действието по отнемане на възможността за дишане чрез притискане на гърлото или дихателните пътища; причиняване на смърт чрез задушаване.
2. (спорт) Техника в бойните спортове, целяща да принуди противника да се предаде чрез натиск върху шията.
Ударение
удуша'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ду-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
удушавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на удушаване

(криминалистика/медицина)
  • Съдебният лекар потвърди, че причината за смъртта е механично удушаване.
(спорт)
  • Той спечели мача чрез техника за удушаване.

Синоними на удушаване

Как се пише удушаване

Пише се с у (представка у-) и у в корена (душа).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:удуша
Отглаголно съществително от несвършения глагол 'удушавам', корен 'душа' (дишам/душа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • механично удушаване
  • опит за удушаване