Енциклопения на българския език

задушаване

[zɐdoˈʃavɐnɛ]

задушаване значение:

1. (медицина) Състояние на остър недостиг на въздух, невъзможност за дишане; асфиксия.
2. (кулинария) Топлинна обработка на продукти в затворен съд с малко количество течност и мазнина.
3. (преносно) Потискане, насилствено спиране на развитието на нещо (чувства, бунт, инициатива).
Ударение
задуша́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ду-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
задушавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на задушаване

(медицина)
  • Димът в стаята предизвика кашлица и задушаване.
  • Оказана му беше първа помощ при задушаване.
(кулинария)
  • Задушаването на зеленчуците запазва витамините им.
  • Рецептата изисква бавно задушаване на месото.
(преносно)
  • Тоталитарният режим се стремеше към пълно задушаване на свободното слово.

Синоними на задушаване

Как се пише задушаване

Пише се с 'у' в корена (от дух/душа), не с 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:доуша
Произлиза от корена 'дух', 'душа'. Образувано от глагола 'задушавам' (прекъсвам дишането или готвя на пара).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смърт чрез задушаване
  • задушаване с лук
  • чувство за задушаване