Енциклопения на българския език

удивително

[udiviˈtɛlno]

удивително значение:

1. (пряко) По начин, който буди удивление или почуда; изненадващо, поразително.
2. (модална употреба) Използва се за подсилване на качество (много, извънредно).
Ударение
удиви'телно
Част на речта
наречие, модална дума
Сричкоделение
у-ди-ви-тел-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на удивително

(пряко)
  • Всичко завърши удивително добре, въпреки очакванията.
  • Тя пееше удивително вярно за възрастта си.
(модална употреба)
  • Беше удивително топъл ден за януари.

Антоними на удивително

Как се пише удивително

Думата се пише с у в началото, тъй като произлиза от глагола удивявам.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:диво (чудо)
Произлиза от глагола 'удивя' (да поразя, да изненадам), който е свързан със стария корен 'див-' в значение на 'чудо' (сравни с 'дивен'). Наставката '-ително' оформя качествено значение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • удивително бързо
  • удивително красив
  • удивително сходство