Енциклопения на българския език

изумително

[izomˈitɛlno]

изумително значение:

1. (пряко) По начин, който предизвиква силно учудване или възхищение; поразително.
Ударение
изуми́телно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
и-зу-ми-тел-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изумително

(пряко)
  • Тя изглеждаше изумително в новата си рокля.
  • Детето смята задачите изумително бързо.

Антоними на изумително

Как се пише изумително

Пише се с у (от ум), а не с о.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ум
Произлиза от глагола 'изумя' (да изкарам от ума, да слисам), който е с корен 'ум' и представка 'из-'. Значението е еволюирало до 'нещо, което поразява ума'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изумително откритие
  • изумително красив
  • звучи изумително