Енциклопения на българския език

угощаване

[uɡɔʃˈtavɐnɛ]

угощаване значение:

1. (пряко) Действието по глагола угощавам; предлагане на изобилна храна и напитки на някого като израз на гостоприемство или по случай празник.
Ударение
угоща́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-го-ща-ва-не
Род
среден
Мн. число
угощавания
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на угощаване

(пряко)
  • Угощаването на сватбарите продължи три дни.
  • Той се зае с угощаването на скъпите гости веднага щом пристигнаха.

Синоними на угощаване

Антоними на угощаване

Как се пише угощаване

Думата се пише с щ, тъй като е образувана от корена гост с наставка, при която групата ст преминава в щ (йотация при глаголите от несвършен вид: гостя -> гощавам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гостъ
Произлиза от глагола 'угощавам', който е производен на корена 'гост' (гостъ) – посетител, чужденец, на когото се оказва гостоприемство. В старобългарския и славянските езици коренът е свързан с размяна на дарове и храна.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пищно угощаване
  • угощаване на гости
  • царско угощаване