угощаване
[uɡɔʃˈtavɐnɛ]
угощаване значение:
1. (пряко) Действието по глагола угощавам; предлагане на изобилна храна и напитки на някого като израз на гостоприемство или по случай празник.
- Ударение
- угоща́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-го-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- угощавания
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на угощаване
(пряко)
- Угощаването на сватбарите продължи три дни.
- Той се зае с угощаването на скъпите гости веднага щом пристигнаха.
Как се пише угощаване
Думата се пише с щ, тъй като е образувана от корена гост с наставка, при която групата ст преминава в щ (йотация при глаголите от несвършен вид: гостя -> гощавам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гостъ
Произлиза от глагола 'угощавам', който е производен на корена 'гост' (гостъ) – посетител, чужденец, на когото се оказва гостоприемство. В старобългарския и славянските езици коренът е свързан с размяна на дарове и храна.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пищно угощаване
- угощаване на гости
- царско угощаване
Популярни търсения и запитвания за угощаване
какво е угощаване, угощаване или угоштаване, угощаване или огощаване, угощаване или угущаване, угощаване или угощъване, угощаване или угощавъне, угоштаване или огощаване, угоштаване или угущаване, угоштаване или угощъване, угоштаване или угощавъне, огощаване или угущаване, огощаване или угощъване, огощаване или угощавъне, угущаване или угощъване, угущаване или угощавъне, угощъване или угощавъне