увещаване
[uvɛˈʃtavanɛ]
увещаване значение:
1. (общо) Действието по убеждаване на някого да извърши нещо чрез настойчиви съвети, молби или аргументи.
- Ударение
- увеща̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-ве-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- увещавания
Примери за използване на увещаване
(общо)
- След дълго увещаване, той най-накрая се съгласи да дойде.
- Методите на увещаване не дадоха резултат.
Синоними на увещаване
Антоними на увещаване
Как се пише увещаване
Буквата щ се използва за отбелязване на звукосъчетанието шт. Думата започва с у (представка у-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣтъ (съвет, договор)
Отглаголно съществително от 'увещавам'. Коренът е свързан със старобългарското 'вѣтъ' (съвет, обещание), сродно с 'ответ' и 'завет'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- напразно увещаване
- дълго увещаване