Енциклопения на българския език

уверение

[uvɛˈrɛnijɛ]

уверение значение:

1. (Комуникация) Изказване или обещание, целящо да убеди някого в истинността или сигурността на нещо.
2. (Администрация) Официален писмен документ, който удостоверява определен факт (най-често за статут на учащ).
Ударение
увере́ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-ве-ре-ни-е
Род
среден
Мн. число
уверения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на уверение

(Комуникация)
  • Получихме уверение от строителя, че обектът ще бъде завършен в срок.
  • Неговите уверения в невинност не убедиха съда.
(Администрация)
  • За издаване на карта за градски транспорт е необходимо студентско уверение.
  • Секретарката подпечатва уверението за записан семестър.

Как се пише уверение

Грешни изписвания: уверенйе, оверение

Завършва на -ие, характерно за отглаголни съществителни в среден род. 'Й' се използва само когато думата е в множествено число и завършва на 'ий' (което не е случаят тук) или при други форми.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вяра
Производна от глагола 'уверявам', който произлиза от корена 'вяра'. Формирано по модел на отглаголно съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • студентско уверение
  • твърдо уверение
  • пичмено уверение