Енциклопения на българския език

тълкувателен

[tɐɫkuˈvatɛlɛn]

тълкувателен значение:

1. (лингвистика/право) Който се отнася до тълкуване; който служи за изясняване на смисъла на нещо.
Ударение
тълкува̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
тъл-ку-ва-те-лен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тълкувателен

(лингвистика/право)
  • Българският тълкувателен речник съдържа хиляди думи.
  • Върховният съд излезе с ново тълкувателно решение по казуса.

Синоними на тълкувателен

Как се пише тълкувателен

Думата се пише с ъ в първата сричка (корен тълк-) и с у във втората (наставка -увам). Проверка за ъ не може да се направи чрез ударение, правописът е исторически установен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тълкувам
Производна дума от глагола „тълкувам“ + наставка „-телен“. Коренът е със старобългарски произход (*tlъkъ), означаващ обяснение или превод.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тълкувателен речник
  • тълкувателно решение
  • тълкувателно дело