интерпретативен
[intɛrprɛtɐˈtivɛn]
интерпретативен значение:
1. (наука/изкуство) Който се отнася до тълкуване (интерпретация) на текст, музикално произведение, роля или данни; тълкувателен.
- Ударение
- интерпретатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ин-тер-пре-та-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- интерпретативни
Примери за използване на интерпретативен
(наука/изкуство)
- Учениците трябваше да напишат интерпретативно съчинение върху поемата.
- Неговият интерпретативен подход към класическата музика е новаторски.
Синоними на интерпретативен
Антоними на интерпретативен
Как се пише интерпретативен
Грешни изписвания: интерпретационен, интепретативен, йнтерпретативен, интерпретътивен, интерпретатйвен
Думата се изписва с двойно ер в началото: интерпре..., следвайки корена на чуждицата. Суфиксът е -ивен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:interpretativus
Заемка от западноевропейски езици (фр. interprétatif), произлизаща от латинското 'interpretativus', производно на 'interpretari' (тълкувам, обяснявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- интерпретативно съчинение
- интерпретативен режим
- интерпретативни умения
Популярни търсения и запитвания за интерпретативен
какво е интерпретативен, интерпретативен или интерпретационен, интерпретативен или интепретативен, интерпретативен или йнтерпретативен, интерпретативен или интерпретътивен, интерпретативен или интерпретатйвен, интерпретационен или интепретативен, интерпретационен или йнтерпретативен, интерпретационен или интерпретътивен, интерпретационен или интерпретатйвен, интепретативен или йнтерпретативен, интепретативен или интерпретътивен, интепретативен или интерпретатйвен, йнтерпретативен или интерпретътивен, йнтерпретативен или интерпретатйвен, интерпретътивен или интерпретатйвен