трон
[trɔn]
трон значение:
1. (пряко) Богато украсено кресло на специален подиум, на което седи монарх (цар, крал, император) или висш църковен глава при тържествени случаи.
2. (преносно) Върховна власт на монарх; символ на царското управление.
- Ударение
- тро̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- трон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тронове
Примери за използване на трон
(пряко)
- Кралят седна на своя златен трон и прие посланиците.
- В катедралата има специален трон за патриарха.
(преносно)
- Наследникът се възкачи на трона след смъртта на баща си.
- Войната се водеше за трона на кралството.
Как се пише трон
Грешни изписвания: трун
Едносрична дума, пише се с о.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:thronos
Заемка от старогръцки 'thronos' (седалка, стол на владетел). Навлязла в българския език чрез църковнославянски или западни езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възкачвам се на трона
- свалям от трона
- тронно слово