престол
[prɛˈstɔl]
престол значение:
1. (история) Тържествено кресло, на което седи монарх (цар, крал, император) или висш църковен глава при официални церемонии; трон.
2. (преносно) Символ на монархическата власт и управление.
3. (църковно) Светата трапеза в олтар, върху която се извършва евхаристията.
- Ударение
- престо́л
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пре-стол
- Род
- мъжки
- Мн. число
- престоли
- Вид
- несвършен
Примери за използване на престол
(история)
- Царят се възкачи на престола под звуците на тържествени фанфари.
(преносно)
- Борбата за престола продължи десетилетия и доведе до гражданска война.
(църковно)
- Владиката освети новия престол в храма.
Синоними на престол
Как се пише престол
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣстолъ
От старобългарското 'прѣстолъ', което е калка на гръцкото 'thronos' (седалище). Образувано от представка 'пре-' (пред, отпред) и корен, свързан със 'стол' (седалище).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възкачвам се на престола
- свален от престола
- наследник на престола