триумфатор
[triumˈfator]
триумфатор значение:
1. (история) В Древен Рим – пълководец, на когото е оказана честта да влезе тържествено в Рим след победоносна война.
2. (преносно) Човек, който е постигнал голям успех, победа или признание; победител.
- Ударение
- триумфа̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- три-ум-фа-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- триумфатори
Примери за използване на триумфатор
(история)
- Колесницата на триумфатора премина през Форума под възгласите на тълпата.
(преносно)
- Той се завърна в родината си като триумфатор след успешната олимпиада.
- Отборът излезе на терена като истински триумфатор.
Как се пише триумфатор
Думата се пише с 'у', следвайки латинския корен triumphus.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:triumphator
Заета от латински език. В Древен Рим думата 'triumphator' е обозначавала пълководец, удостоен с триумф – тържествено влизане в Рим след голяма военна победа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- античен триумфатор
- посрещнат като триумфатор
Популярни търсения и запитвания за триумфатор
какво е триумфатор, триумфатор или триомфатор, триумфатор или трйумфатор, триумфатор или триумватор, триумфатор или триумфътор, триумфатор или триумфатур, триомфатор или трйумфатор, триомфатор или триумватор, триомфатор или триумфътор, триомфатор или триумфатур, трйумфатор или триумватор, трйумфатор или триумфътор, трйумфатор или триумфатур, триумватор или триумфътор, триумватор или триумфатур, триумфътор или триумфатур