Енциклопения на българския език

транзитиране

[trɐnziˈtirɐnɛ]

транзитиране значение:

1. (икономика и транспорт) Процесът на пренасяне на стоки, пътници или енергоносители през територията на дадена страна, без те да са предназначени за употреба в нея.
Ударение
транзитѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тран-зи-ти-ра-не
Род
среден
Мн. число
транзитирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на транзитиране

(икономика и транспорт)
  • Договорът урежда условията за транзитиране на природен газ.
  • Транзитирането на тежкотоварни камиони през центъра на града е забранено.

Синоними на транзитиране

Как се пише транзитиране

Думата се пише с и в суфлекса -ир-, характерен за глаголи от чужд произход (транзитирам -> транзитиране).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:transitus
От латинското *transitus* (преминаване) през немски или френски, с българска наставка за отглаголно съществително -не.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • транзитиране на газ
  • транзитиране на стоки
  • режим на транзитиране