Енциклопения на българския език

транзит

[trɐnzit]

транзит значение:

1. (транспорт/икономика) Превозване на пътници или стоки от една държава в друга през територията на трета междинна държава.
2. (разговорно) Директно преминаване през дадено място, без спиране (често се използва като наречие).
Ударение
транзѝт
Част на речта
съществително име, наречие
Сричкоделение
тран-зит
Род
мъжки
Мн. число
транзити
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на транзит

(транспорт/икономика)
  • Договорът урежда транзита на природен газ през страната.
(разговорно)
  • Влакът мина транзит през малката гара.
  • Ние сме тук само транзит.

Как се пише транзит

Грешни изписвания: тразит, трънзит, транзйт
Пише се със з.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:transitus
От латински transitus – 'преминаване', през немски Transit или руски транзит.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • транзитна виза
  • транзитна зала
  • минавам транзит