Енциклопения на българския език

тракане

[ˈtrakɐnɛ]

тракане значение:

1. (пряко) Действието по глагола 'тракам' – издаване на сух, рязък и повтарящ се звук от удряне на твърди предмети един в друг.
2. (пряко) Самият звук, който се получава при такова действие.
Ударение
тра̀кане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тра-ка-не
Род
среден
Мн. число
тракания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тракане

(пряко)
  • Чуваше се ритмичното тракане на колелата на влака.
  • Тракането на пишещата машина изпълваше стаята.
(пряко)
  • Силното тракане го събуди рано сутринта.

Синоними на тракане

Антоними на тракане

Как се пише тракане

Грешни изписвания: тръкане, тракъне
Думата е отглаголно съществително име, завършващо на -не, образувано от глагола тракам.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*trok-
Отглаголно съществително от 'тракам'. Коренът има звукоподражателен (ономатопеичен) характер, имитиращ резки удари.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тракане на зъби
  • тракане на чаши
  • тракане на кокали
тракане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник