торене
[tɔrɛnɛ]
торене значение:
1. (земеделие) Процесът на внасяне на естествени или изкуствени торове в почвата с цел подобряване на нейното плодородие и подхранване на отглежданите култури.
- Ударение
- то̀рене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- то-ре-не
- Род
- среден
- Мн. число
- торения
Примери за използване на торене
(земеделие)
- Пролетното торене на пшеницата е ключово за добрата реколта.
- Прекомерното торене с азотни препарати може да навреди на подпочвените води.
Синоними на торене
Как се пише торене
Грешни изписвания: турене
Думата е отглаголно съществително на -не, образувано от глагола торя.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:торя
Отглаголно съществително име от глагола 'торя'. Коренът 'тор' е със старобългарски произход, означаващ гнилоч, оборски тор.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкуствено торене
- органично торене
- листно торене