наторяване
[natorˈjavane]
наторяване значение:
1. (земеделие) Процесът на внасяне на тор (органичен или химичен) в почвата с цел подобряване на нейното плодородие и стимулиране растежа на културите.
- Ударение
- наторя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-то-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наторявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на наторяване
(земеделие)
- Пролетното наторяване е от ключово значение за добрата реколта.
- Прекомерното наторяване с азотни торове може да навреди на подпочвените води.
Синоними на наторяване
Антоними на наторяване
Как се пише наторяване
Правописът следва корена тор. След 'р' се пише 'я', когато е под ударение и пред мека сричка (в случая променливо я).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тор
Отглаголно съществително от 'наторявам', което идва от корена 'тор' (вещество за обогатяване на почвата).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкуствено наторяване
- органично наторяване
- листно наторяване