тихо

[ˈtixo]

тихо значение:

1. (пряко) По начин, който не произвежда силен шум; с нисък глас или без звук.

2. (преносно) Спокойно, кротко, без напрежение или бурни събития.

Ударение: тѝхо
Част на речта: наречие, съществително име
Сричкоделение: ти-хо
Род: среден
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тихо

(пряко)

Тя говореше толкова тихо, че едва я чувах.
В библиотеката всички стъпваха тихо.

(преносно)

Животът в селото течеше тихо и еднообразно.

Синоними на тихо

безшумно, шепнешком, слабо, нечуто, спокойно, мирно, кротко

Антоними на тихо

шумно, гръмко, кресливо, бурно, напрегнато

Как се пише тихо

Грешни изписвания: тиху, тйхо

Думата се пише с о в края, тъй като е наречие, образувано от прилагателното име в среден род (тих → тихо). В българския език наречията за начин обикновено завършват на -о.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:tixъ

Наследено от праславянската форма *tixъ (тих, спокоен). Сродна с думи в други славянски езици (напр. руски 'тихо', сръбски 'тихо'). Коренът се свързва с идеята за утихване, липса на движение или звук.

Употреба

Чести словосъчетания:

говоря тихо
тихо време
тихо и кротко

Фразеологизми:

тихо като в гроб
тихо, да не чуе дяволът