мирно
[ˈmirno]
мирно значение:
1. (пряко) Без война, кавги или насилие; в състояние на покой и разбирателство.
2. (военно дело) Команда за заставане в неподвижна стойка с изправено тяло и прибрани ръце (строй 'мирно').
- Ударение
- мѝрно
- Част на речта
- наречие, междуметие
- Сричкоделение
- мир-но
Примери за използване на мирно
(пряко)
- Протестът протече мирно и без инциденти.
- Двата народа живееха мирно в продължение на десетилетия.
(военно дело)
- Командирът извика силно: 'Мирно!' и всички войници замръзнаха по местата си.
Синоними на мирно
Антоними на мирно
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:миръ
Произлиза от старобългарската дума 'миръ', означаваща покой, свят, съгласие. Сродна с общославянския корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стоя мирно
- живея мирно
- мирно и тихо
Фразеологизми:
- стоя мирно като дибидчико