Енциклопения на българския език

типизация

[tipiˈzat͡sijɐ]

типизация значение:

1. (Литература и изкуство) Художествен похват за обобщаване на характерни черти на група хора или явления в един индивидуален образ (персонаж).
2. (Техника и производство) Ограничаване на разнообразието от видове изделия, детайли или процеси до определен брой избрани образци (типове) с цел улесняване на производството.
Ударение
типиза́ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ти-пи-за-ци-я
Род
женски
Мн. число
типизации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на типизация

(Литература и изкуство)
  • Чрез типизация авторът създава събирателен образ на възрожденския хъш.
  • Майсторската типизация в романа прави героите разпознаваеми и достоверни.
(Техника и производство)
  • Типизацията на строителните елементи намалява цената на сградите.
  • В завода беше въведена типизация на технологичните процеси.

Антоними на типизация

Как се пише типизация

Пише се с две букви и в корена (тип-из-), следвайки корена „тип“.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:typos
От гръцкото typos (образ, отпечатък, форма), през западноевропейски езици. Наставката -изация указва процес.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • типизация на героите
  • типизация на изделия
  • метод на типизация
типизация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник