обобщаване

[obopˈʃtavanɛ]

обобщаване значение:

1. (логика / наука) Логическа операция, при която се преминава от единично към общо знание; обединяване на предмети или явления в един клас въз основа на общи признаци.

2. (общо) Изразяване на кратка равносметка или заключение след изложение.

Ударение: обобща̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-боб-ща-ва-не
Род: среден
Мн. число: обобщавания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обобщаване

(логика / наука)

Научното обобщаване изисква прецизен анализ на всички данни.

(общо)

Като обобщаване на казаното дотук, можем да твърдим, че проектът е успешен.

Синоними на обобщаване

абстрахиране, генерализация, заключение, извод, рекапитулация

Антоними на обобщаване

конкретизиране

Как се пише обобщаване

Грешни изписвания: обопщаване, убобщаване, обубщаване, обобщъване, обобщавъне

Думата се пише с две 'б'. Коренът е 'общ', представката е 'о-'. Проверката за звучност на 'б' пред беззвучната 'щ' се прави чрез сродни форми, където съгласната е пред гласна: обобщавам.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:обьщъ

Произлиза от прилагателното 'общ', което има старобългарски корен 'обьщъ'. Думата се образува чрез префиксация и суфиксация, преминавайки през глагола 'обобщавам'.

Употреба

Чести словосъчетания:

обобщаване на данни
обобщаване на опит
твърде голямо обобщаване

обобщаване