Енциклопения на българския език

тен

[tɛn]

тен значение:

1. (козметика/анатомия) Цвят на кожата на лицето и тялото, особено когато е потъмняла вследствие на излагане на слънце или солариум.
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тен
Род
мъжки
Мн. число
тенове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тен

(козметика/анатомия)
  • След почивката на море тя имаше прекрасен шоколадов тен.
  • През зимата тенът ѝ беше по-блед.

Синоними на тен

Антоними на тен

Как се пише тен

Грешни изписвания: тейн
Пише се с е. Думата е едносрична.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:teint
Заемка от френски език (teint), означаваща 'цвят на лицето', 'багра'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • шоколадов тен
  • равномерен тен
  • слънчев тен
  • придобивам тен

Популярни търсения и запитвания за тен