Енциклопения на българския език

бледост

['blɛdost]

бледост значение:

1. (пряко) Качество или състояние на нещо, което е бледо; липса на естествен или ярък цвят (обикновено за лице или кожа).
2. (преносно) Липса на изразителност, емоционална наситеност или оригиналност.
Ударение
блѐдост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бле-дост
Род
женски
Мн. число
бледости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бледост

(пряко)
  • По лицето ѝ се четеше болезнена бледост.
  • Бледостта на небето предвещаваше студено утро.
(преносно)
  • Стилът на романа страдаше от сива бледост и липса на въображение.

Как се пише бледост

Грешни изписвания: бледос, блядост, бледуст
Думата се пише с 'е' (от променливо 'я' пред мека сричка в стария правопис, но сега утвърдено 'е' в основна форма) и завършва на 'т' (проверка: бледостта).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѣдъ
Произлиза от старобългарската дума 'блѣдъ' (светъл, безцветен), с добавена наставка за абстрактно съществително име '-ост'. Сродна с думи в други славянски езици, означаващи слабо оцветяване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мъртвешка бледост
  • аристократична бледост
  • покривам се с бледост