твой
[tvɔj]
твой значение:
1. (пряко) Притежателно местоимение за 2 л. ед. ч. – който принадлежи на теб, който е твоя собственост или е свързан с теб.
2. (разговорно) Близък човек, сродник, приятел (често в мн.ч. – твоите).
- Част на речта
- местоимение
- Сричкоделение
- твой
- Род
- мъжки
Примери за използване на твой
(пряко)
- Това е твой проблем, не мой.
- Твой ред е да говориш.
(разговорно)
- Как са твоите вкъщи?
- Той е от твоите хора.
Как се пише твой
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*tvojь
Наследствена дума от праславянското *tvojь, което е притежателно местоимение за второ лице единствено число, сродно с литовското tvas и латинското tuus.
Употреба
Чести словосъчетания:
- твой дълг
- твой избор
- искрено твой
Фразеологизми:
- не е твой работа
- твой ред е