тава
[tɐˈva]
тава значение:
1. (бит) Плитък и широк метален съд с плоско дъно и ниски стени, използван предимно за печене на ястия във фурна.
2. (техника) Широк съд за събиране на течности под машини или съоръжения.
- Ударение
- тава̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- та-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- тави
Примери за използване на тава
(бит)
- Баба извади от фурната голяма тава с баница.
- Трябва да намазните дъното на тавата, преди да сложите месото.
(техника)
- Под двигателя имаше тава за събиране на изтеклото масло.
Как се пише тава
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:tava
Заета от турската дума *tava*, която произлиза от персийската *tābe* (тиган, тава). В българския език думата се утвърждава през периода на османското владичество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тава за печене
- медна тава
- алуминиева тава