сюзерен
[sjuzeˈrɛn]
сюзерен значение:
1. (история) Във феодалната система: едър феодален владетел, който има власт над васалите си; върховен господар.
2. (политика) Държава, която упражнява върховна власт или протекторат над друга, васална държава (в исторически контекст).
- Ударение
- сюзерѐн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сю-зе-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сюзерени
Примери за използване на сюзерен
(история)
- Васалът полагаше клетва за вярност пред своя сюзерен.
- Кралят беше върховният сюзерен на всички благородници в кралството.
(политика)
- Османската империя е била сюзерен на Княжество България до 1908 г.
Антоними на сюзерен
Как се пише сюзерен
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:suzerain
От френски suzerain (върховен господар), образувано по аналогия на souverain (суверенен), но с представка sus- (над).
Употреба
Чести словосъчетания:
- върховен сюзерен
- отношения сюзерен-васал