Енциклопения на българския език

съставяне

[sɐˈstavjɐnɛ]

съставяне значение:

1. (общо) Процесът на създаване на нещо цяло чрез събиране, подреждане или комбиниране на отделни части или елементи.
2. (администрация) Написване или оформяне на документ, текст или план.
Ударение
съста̀вяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-ста-вя-не
Род
среден
Мн. число
съставяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съставяне

(общо)
  • Съставянето на новия кабинет отне повече време от предвиденото.
  • Започнахме съставянето на списъка с гости за сватбата.
(администрация)
  • Съставянето на акт за нарушение е задължение на контролните органи.
  • Изисква се прецизност при съставянето на договора.

Антоними на съставяне

Как се пише съставяне

Грешни изписвания: саставяне, съставйане, състъвяне
Думата се пише с ъ в първата сричка (представка съ-) и с променливо я, което в тази позиция не се превръща в е, тъй като не са изпълнени условията за якане (следващата сричка не съдържа мека гласна).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съставям
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'съставям' с наставката '-не'. Коренът е свързан със старобългарското 'ставити' (слагам, поставям) и представката 'съ-' (заедно).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съставяне на правителство
  • съставяне на план
  • съставяне на акт
  • съставяне на изречения