Енциклопения на българския език

компониране

[kompoˈniranɛ]
Ударение
компонѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ком-по-ни-ра-не
Род
среден
Мн. число
компонирания
Докладвай грешка в описанието

Как се пише компониране

Пише се с о във втората сричка, следвайки латинския корен componere.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:componere
От латински 'componere' (съставям, сглобявам) през немски 'komponieren'. В българския език думата се е разделила семантично от 'композиране'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • компониране на влак
  • правилно компониране