Енциклопения на българския език

съратница

[sɐˈratnit͡sɐ]

съратница значение:

1. (пряко) Жена, която участва в борба, война или дело наравно с други; бойна другарка.
Ударение
съра'тница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-рат-ни-ца
Род
женски
Мн. число
съратници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съратница

(пряко)
  • Тя беше негова вярна съратница в дългогодишната политическа борба.
  • В окопите нямаше място за страх, всяка съратница знаеше дълга си.

Антоними на съратница

Как се пише съратница

Грешни изписвания: саратница, сърътница, съратнйца
Думата се пише с ъ в първата сричка (представка съ-) и а във втората (корен рат).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ + рать
Образувана от префикса 'съ-' (заедно) и корена 'рат' (война, битка, войска). Първоначалното значение е 'жена, която участва в битка заедно с някого', впоследствие се развива към общото значение за съмишленик.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вярна съратница
  • дългогодишна съратница
  • близка съратница