Енциклопения на българския език

другарка

[druˈgarkɐ]

другарка значение:

1. (общо) Жена, с която някой е в близки, приятелски отношения.
2. (семейно) Съпруга (остаряло или поетично).
3. (историческо) Официално обръщение към жена в България по време на социализма (вместо госпожа).
4. (образование) Разговорно название за учителка в детската градина или началното училище (често употребявано от деца).
Ударение
друга̀рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дру-гар-ка
Род
женски
Мн. число
другарки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на другарка

(общо)
  • Тя ми е вярна другарка от ученическите години.
(семейно)
  • Той търсеше достойна другарка в живота си.
(историческо)
  • Другарката Иванова влезе в кабинета на директора.
(образование)
  • Мамо, днес другарката ни чете приказка.

Антоними на другарка

Как се пише другарка

Грешни изписвания: дрогарка, другърка

Правилно изписване на наставката за женски род -ка след корена другар.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:другар
Женски род на съществителното 'другар', славянски корен *drugъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • другарка в живота
  • бойна другарка