Енциклопения на българския език

съпровождане

[sɐproˈvɔʒdɐnɛ]

съпровождане значение:

1. (пряко) Действието по придружаване на някого или нещо; ескортиране.
2. (музика) Музикален фон или акомпанимент към основна мелодия или солист.
Ударение
съпрово̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-про-вож-да-не
Род
среден
Мн. число
съпровождания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съпровождане

(пряко)
  • Съпровождането на делегацията беше организирано безупречно.
  • Полицаите осигуриха съпровождане на ценния товар.
(музика)
  • Песента звучеше прекрасно под клавирното съпровождане.

Антоними на съпровождане

Как се пише съпровождане

Думата се пише с ъ в представката и о под ударение в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:провод
Отглаголно съществително от 'съпровождам'. Корен 'вод' (водя) с представки 'съ-' и 'про-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • музикално съпровождане
  • полицейско съпровождане
съпровождане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник