Енциклопения на българския език

съзиране

[sɐˈzirɐnɛ]

съзиране значение:

1. (пряко) Действието по глагола 'съзирам'; процесът на виждане, забелязване или откриване на някого или нещо с поглед.
2. (преносно) Улавяне на скрит смисъл, проумяване или интуитивно усещане за нещо.
Ударение
съзѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-зи-ра-не
Род
среден
Мн. число
съзирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съзиране

(пряко)
  • Съзирането на брега донесе огромно облекчение на корабокрушенците.
  • В неговото съзиране на проблема имаше дълбока проницателност.
(преносно)
  • Това беше мигновено съзиране на истината.

Антоними на съзиране

Как се пише съзиране

Думата се пише с ъ в първата сричка (представка съ-) и с и в корена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзьрѣти
От глагола 'съзирам'. Коренът е свързан със старобългарското 'зьрѣти' (гледам, виждам), с представка 'съ-', означаваща съвършеност или насоченост на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внезапно съзиране
  • трудно съзиране