Енциклопения на българския език

съзряване

[sɐzˈrʲavanɛ]

съзряване значение:

1. (биология) Процес на достигане на пълно физическо и полово развитие на организма (пубертет).
2. (психология) Достигане на умствена и емоционална зрялост; оформяне на характера.
Ударение
съзря̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съз-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
съзрявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съзряване

(биология)
  • Половото съзряване при момичетата започва по-рано.
  • Хормоните играят ключова роля в процеса на съзряване.
(психология)
  • Интелектуалното съзряване продължава през целия живот.
  • Това беше период на бързо емоционално съзряване за младия поет.

Антоними на съзряване

Как се пише съзряване

Грешни изписвания: съзтеаване, сазряване, съзрявъне
Използва се променливо я. Тъй като ударението пада върху гласната, тя се изписва и произнася като я. Представката е съ- (пред звучни съгласни като з).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зрѣти
Образувано от 'съзрявам' (несвършен вид на 'съзрея'). Коренът 'зря' (зрея) означава 'стават готов', 'узрявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полово съзряване
  • ранно съзряване
  • емоционално съзряване
съзряване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник