съешаване

[sɐɛˈʃavɐnɛ]

съешаване значение:

1. (животновъдство) Събиране на мъжко и женско животно с цел разплод; чифтосване.

2. (преносно/разговорно) Сближаване, съюзяване или групиране на хора (често с ироничен оттенък).

Ударение: съеша̀ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: съ-е-ша-ва-не
Род: среден
Мн. число: съешавания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съешаване

(животновъдство)

Периодът за съешаване на овцете започва в края на лятото.
Ветеринарят контролира процеса на съешаване.

(преносно/разговорно)

Не ми харесва това бързо съешаване на новите политически партии.

Синоними на съешаване

чифтосване, свождане, сдружаване, съюзяване

Антоними на съешаване

разделяне

Как се пише съешаване

Грешни изписвания: суешаване, съишаване, саешаване, съешъване, съешавъне

Думата се пише със ъ (представка съ-) и е в корена. Не се пише с 'и'.

Етимология

Произход:Турски (корен)

Оригинална дума:eş

Произлиза от корена 'еш' (от турски 'eş' – другар, двойка, чифт) и български словообразувателни морфеми (представка съ- и наставка -аване). Първоначално означава 'събиране по двойки'.

Употреба

Чести словосъчетания:

кампания по съешаване
съешаване на добитък

Фразеологизми:

намери си еша

съешаване