Енциклопения на българския език

сдружаване

[zdroʒavɐnɛ]

сдружаване значение:

1. (социология/право) Процесът на обединяване на лица или групи с обща цел, интереси или дейност; формиране на дружество или съюз.
Ударение
сдружа̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сдру-жа-ва-не
Род
среден
Мн. число
сдружавания
Преходност
непреходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сдружаване

(социология/право)
  • Правото на свободно сдружаване е основен демократичен принцип.
  • Сдружаването на малките производители им позволи да излязат на международния пазар.

Антоними на сдружаване

Как се пише сдружаване

Пише се с 'с', въпреки звуковата асимилация (чува се 'з' пред 'д'). Представката е 'с-'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:друг
Произлиза от глагола 'сдружавам', който е производен на 'другар'/'друг' (приятел, спътник). Коренът е свързан с идеята за общност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свободно сдружаване
  • сдружаване с цел
  • доброволно сдружаване