Енциклопения на българския език

съединител

[sɐɛdiˈnitɛl]

съединител значение:

1. (автомобилна техника) Механизъм в превозните средства, който служи за плавно присъединяване и разединяване на двигателя към скоростната кутия.
2. (електротехника) Устройство или детайл за електрическо свързване на проводници или кабели (конектор).
3. (техника) Елемент, който свързва две части на машина или конструкция.
Ударение
съедини'тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-е-ди-ни-тел
Род
мъжки
Мн. число
съединители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съединител

(автомобилна техника)
  • Шофьорът натисна педала на съединителя, за да смени предавката.
  • Съединителят на колата е износен и боксува.
(електротехника)
  • Проверете дали всички електрически съединители са добре изолирани.
(техника)
  • Тръбният съединител позволи удължаването на водопровода.

Синоними на съединител

Как се пише съединител

Думата започва с представка съ-, която се пише с ъ.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съединявам
Дериват от глагола 'съединявам' с наставка за деятел/инструмент '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • педал на съединителя
  • диск на съединителя
  • електрически съединител